авантюрист
Облик
авантюрист (български)
ед.ч. | аван·тю·рист | |
---|---|---|
непълен член | аван·тю·рис·та | |
пълен член | аван·тю·рис·тът | |
мн.ч. | аван·тю·рис·ти | |
членувано | аван·тю·рис·ти·те | |
бройна форма | аван·тю·рис·та | |
звателна форма | аван·тю·рис·те |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7a
- Човек, склонен към авантюри
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
- скитник, несретник, бездомник, нехранимайко
- смел, решителен, безразсъден, дързък, луда глава