чудак
Облик
чудак (български)
ед.ч. | чу·дак | |
---|---|---|
непълен член | чу·да·ка | |
пълен член | чу·да·кът | |
мн.ч. | чу·да·ци | |
членувано | чу·да·ци·те | |
бройна форма | чу·да·ка | |
звателна форма | чу·да·ко |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14a
човек, който има странни навици, неприсъщи за всички останали; човек, който обича да учудва останалите със странни постъпки
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
- своенравен, особен, особняк, странен, оригинален, интересен, ексцентричен, маниак
- ексцентричен човек, мърморко
- чешит