час
Облик
час (български)
ед.ч. | час | |
---|---|---|
непълен член | ча·са | |
пълен член | ча·сът | |
мн.ч. | ча·со·ве | |
членувано | ча·со·ве·те | |
бройна форма | ча·са | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1
- Показание за изминало време в границите на едно 24-часово денонощие, което е времето за пълно завъртане на Земята около оста ѝ.
Етимология
Старобълг. часъ ὥρα (Супр.), чѣсъ (Зогр., Мар., Мак. кир. л.) от *čěs- първоначално „резка“, отразяваща примитивното отразяване на времето. Сродни думи: старопрус. kīsman, алб. kohë (< *kēsā) „време“, отнасящи се към кося.
Фразеологични изрази
- Да съм в час. Осведомен и трезво мислещ за и вещ в нещо. Той/тя е в час в тази област. Какви ги говориш, ти не си в час с тези неща!
Превод
|
|