час

Български

час ±

ед.ч.		час
	непълен член	ча·са
	пълен член	ча·сът
мн.ч.		ча·со·ве
	членувано	ча·со·ве·те
бройна форма		ча·са
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1

1. Показание за изминало време в границите на едно 24-часово денонощие, което е времето за пълно завъртане на Земята около оста ѝ.

Етимология

Старобълг. часъ ὥρα (Супр.), чѣсъ (Зогр., Мар., Мак. кир. л.) от *čěs- първоначално „резка“, отразяваща примитивното отразяване на времето. Сродни думи: старопрус. kīsman, алб. kohë (< *kēsā) „време“, отнасящи се към кося.

Изговор

{{{ИЗГОВОР}}}

Фразеологични изрази

1. Да съм в час. Осведомен и трезво мислещ за и вещ в нещо.

Превод

английски: hour гръцки: ώρα испански: hora (es) италиански: оra

немски: die Stunde руски: час турски: saat френски: heure (fr) добавете превод на друг език тук [[]]

Надсловия

{{{НАДСЛОВИЯ}}}

Подсловия

{{{ПОДСЛОВИЯ}}}

Източници

{{{ИЗТОЧНИЦИ}}}