час

От Уикиречник

час (български)

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1

  1. Показание за изминало време в границите на едно 24-часово денонощие, което е времето за пълно завъртане на Земята около оста ѝ.

Етимология

Старобълг. часъ ὥρα (Супр.), чѣсъ (Зогр., Мар., Мак. кир. л.) от *čěs- първоначално „резка“, отразяваща примитивното отразяване на времето. Сродни думи: старопрус. kīsman, алб. kohë (< *kēsā) „време“, отнасящи се към кося.

Фразеологични изрази

  1. Да съм в час. Осведомен и трезво мислещ за и вещ в нещо. Той/тя е в час в тази област. Какви ги говориш, ти не си в час с тези неща!

Превод

  • английски: time hour class period
  • арабски: [[]]
  • арменски: [[]]
  • африкаанс: [[]]
  • белоруски: [[]]
  • гръцки: ώρα
  • датски: [[]]
  • есперанто: [[]]
  • естонски: [[]]
  • иврит: [[]]
  • индонезийски: [[]]
  • ирландски: [[]]
  • исландски: [[]]
  • испански: hora (es)
  • италиански: оra
  • китайски: [[]]
  • корейски: [[]]
  • латвийски: [[]]
  • латински: [[]]
  • литовски: [[]]
  • немски: Stunde (de); Uhr (Uhrzeit) (de)
  • норвежки: [[]]
  • персийски: [[]]
  • полски: [[]]
  • португалски: [[]]
  • румънски: [[]]
  • руски: [[]]
  • словашки: [[]]
  • словенски: [[]]
  • сръбски: [[]]
  • тайландски: [[]]
  • турски: saat
  • унгарски: [[]]
  • фински: [[]]
  • френски: heure (fr)
  • холандски: [[]]
  • хърватски: [[]]
  • чешки: [[]]
  • шведски: [[]]
  • японски: [[]]

Синоними

момент, миг, време

Сродни думи

Производни думи