хора
хора (български)
ед.ч. | — | |
---|---|---|
членувано | — | |
мн.ч. | хо·ра | |
членувано | хо·ра·та |
Съществително нарицателно име, среден род, тип 74
- Човеци, человеци, люде, множество човешки същества.
Етимология
От средновековната гръцка дума χώρα, която би могла да има връзка с глагола χωράω, но според някои езиковеди тя е наследена от предгръцки източник в Древността.
В среднобългарския език е засечена в Дубровнишката грамота на българския цар Йоан Асен II от 1230 г.: „Дава цѣсарство ми ѡризмѡ си хѡрѣ дѫбрѡвнишстѣи любѡвным и всевѣрнымъ гѡстемъ цѣсарство ми...“. В превод: „Дава царството ми повелята си на обичните и всеверни гости на царството ми из дубровнишката страна...“
В цитирания откъс тя е употребена със значение на „страна, държава“, но с времето започва да се отъждествява с жителите на тази земя, като подчертава числеността им. Измества думата людие, която е от праславянската *ljudье. Въпреки това и до днес „люде“ се употребява в българския език, като най-често се среща в местни говори, в поезията и прозата, в речи и изявления на висок стил. Людие е от същия корен, от който е и немската дума Leute.
Фразеологични изрази
- Правя нещо като хората. Изпълнявам нещо както се полага, както трябва, подобаващо.
Превод
|