син
Облик
син (български)
ед.ч. | син | |
---|---|---|
непълен член | си·на | |
пълен член | си·нът | |
мн.ч. | си·но·ве | |
членувано | си·но·ве·те | |
бройна форма | си·на | |
звателна форма | си·не, син·ко |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1
Етимология
старобълг. сынъ. Сродни думи: лит. sūnus, староинд. sūnuś, авест. hūnu-, гот. sunus, старо-в.-нем. sunu, старогр.(стар.) υἱύς, род. п. υἱέος, тохар. А sе, В sоуä „син“.
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
Сродни думи
Производни думи
ед. ч. | м. р. | син | |
---|---|---|---|
непълен член | си·ния | ||
пълен член | си·ни·ят | ||
ж. р. | си·ня | ||
членувано | си·ня·та | ||
ср. р. | си·ньо | ||
членувано | си·ньо·то | ||
мн. ч. | си·ни | ||
членувано | си·ни·те |
Прилагателно име, тип 86
- Който има цвят на небе или вода. Този цвят лежи между зеления и виолетовия цвят във видимия спектър.
- (прен.) привърженик на Съюза на демократичните сили.
Етимология
1. старобълг. синь „тъмносин“. Съответства на алб. thinjë „сива коса“ < ИЕ *k'ih1-ni-, производна на ИЕ *k'i-, виж сияя, сив.
2. по цвета на партията/ знамето ѝ, след 1989 г.
Фразеологични изрази
Синоними
Антоними
Омоними
Сродни думи
Производни думи
светлосин, тъмносин, синкав, синева, синея, посинявам, синина, синка, синчец
Превод
|
|