небе
Направо към навигацията
Направо към търсенето
небе (български)
ед.ч. | не·бе | |
---|---|---|
членувано | не·бе·то | |
мн.ч. | не·бе·са, не·бе·та | |
членувано | не·бе·са·та, не·бе·та·та |
Съществително нарицателно име, среден род, тип 70
- Значението на думата все още не е въведено. Можете да го добавите, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.
Етимология
старобълг. небо, род. п. небесе (Супр.) - основа на -es-. Сродни думи: лит. debesis „облак“(d-, вероятно под влиянието на лит. dangus „небе“), староинд. nábhas ср. р. „мъгла, пара, небе“, авест. nabah ср. р. „небе“, старогр. νέφος ср. р. „облак“, хет. nерiš, род. п. nерišаš „небе“, лат. nebula „мъгла“, староисл. nifl „тъмнина“, ст.вис.нем. nebul „мъгла“. От старобългарски заета в рус. небо при собств. нëбо.
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
небеса, висини, небесни селения