сектор
Облик
сектор (български)
ед.ч. | сек·тор | |
---|---|---|
непълен член | сек·то·ра | |
пълен член | сек·то·рът | |
мн.ч. | сек·то·ри | |
членувано | сек·то·ри·те | |
бройна форма | сек·то·ра | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
мн. сектори, (два) сектора, м. 1. Спец. В геометрията – част от кръг, ограничена от два радиуса и заключената между тях дъга. 2. Част от бойно поле. 3. Част от стадион, зала, цирк и др., ограничена с радиални входове. 4. Част от помещение, предприятие и др. В двигателния сектор има някаква повреда. 5. Отрасъл, област на стопанска или административна дейност. Здравен сектор. прил. секторен, секторна, секторно, мн. секторни.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
- отдел, бранш, ресор, ведомство, отрасъл, участък, клон, подразделение, част, район, зона, местност
- обсег, обхват
- дял