самостоятелен

самостоятелен (български)

самостоятелен ± — словоформи и пренасяне:

ед. ч.	м. р.		са·мос·то·я·те·лен
		непълен член	са·мос·то·я·тел·ния
		пълен член	са·мос·то·я·тел·ни·ят
	ж. р.		са·мос·то·я·тел·на
		членувано	са·мос·то·я·тел·на·та
	ср. р.		са·мос·то·я·тел·но
		членувано	са·мос·то·я·тел·но·то
мн. ч.			са·мос·то·я·тел·ни
		членувано	са·мос·то·я·тел·ни·те

Прилагателно име, тип 79

1. Който работи задълбочено сам по даден въпрос или извършва отговорно някаква дейност. Който съществува сам-независим, отделен. Самостоятелна изложба.
2. Който не се влияе от други, а доказва и защитава своето схващане. Самостоятелна преценка.

Синоними

• самостоен, независим, свободен, автономен, отделен
• самоинициативен, проявяващ самоинициатива, разпоредителен
• незаангажиран

Превод

английски: autonomous, detached, substanive, self-dependent арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: autónomo италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: selbstständig, autark норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: samodzielny (pl), niezależny (pl) португалски: [[]] румънски: [[]] руски: самостоя́тельный словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]