око
Облик
око (български)
ед.ч. | око | |
---|---|---|
членувано | око·то | |
мн.ч. | очи | |
членувано | очи·те |
Съществително нарицателно име, среден род, тип 63
- Орган за възприемане на светлина.
Етимология
стбълг. око, род. п. очесе, дв. очи. Праслав. оkо е основа на -еs- в ед. и мн. число и на -i - в дв. ч. Сродни думи: лит. akìs, латв. асs, старопруски ackis, стгрц. ὄσσε, (дв. ч), санскр. akṣī, арм. akn, род. п. аkаn "око, отверстие, дупка", лат. oculus, гот. augo, тохар. А. аk, В еk "око".
Фразеологични изрази
Превод
|
|