обектив

обектив (български)

обектив ±

ед.ч.		обек·тив
	непълен член	обек·ти·ва
	пълен член	обек·ти·вът
мн.ч.		обек·ти·ви
	членувано	обек·ти·ви·те
бройна форма		обек·ти·ва
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7

1. Част от оптически уред, която представлява система от лещи.

Превод

английски: objective, lens арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: objetivo италиански: obiettivo китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: das Objektiv норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: объектив словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: objectif холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• леща, око, отвор
• оптично стъкло, лупа