око

От Уикиречник

око (български)


Съществително нарицателно име, среден род, тип 63

  1. Орган за възприемане на светлина.

Етимология

стбълг. око, род. п. очесе, дв. очи. Праслав. оkо е основа на -еs- в ед. и мн. число и на -i - в дв. ч. Сродни думи: лит. akìs, латв. асs, старопруски ackis, стгрц. ὄσσε, (дв. ч), санскр. akṣī, арм. akn, род. п. аkаn "око, отверстие, дупка", лат. oculus, гот. augo, тохар. А. аk, В еk "око".

Фразеологични изрази

Превод

Синоними

Сродни думи

Производни думи