кора
Облик
кора (български)
ед.ч. | ко·ра | |
---|---|---|
членувано | ко·ра·та | |
мн.ч. | ко·ри | |
членувано | ко·ри·те | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
- Външна дървесинна обвивка на дърво. Кора на липа. Напукана кора.
2. Външна втвърдена обвивка на плод или зеленчук, която се изхвърля при консумиране. Кора на диня. Кора на банан. Картофени кори. 3. Външна втвърдена част на печено изделие. Кора на хляб.
Етимология
старобълг. кора (Супр.). Свързана с лит. karna „липово лико“, kerti „отделям (за кожа)“, лат. corium „дебела кожа“, староинд. carman-, авест. čarǝman- „кожа“ < ИЕ *kor-.
Фразеологични изрази
Превод
|
|