ковчег
Облик
ковчег (български)
ед.ч. | ков·чег | |
---|---|---|
непълен член | ков·че·га | |
пълен член | ков·че·гът | |
мн.ч. | ков·че·зи | |
членувано | ков·че·зи·те | |
бройна форма | ков·че·га | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 15
- Значението на думата все още не е въведено. Можете да го добавите, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.
Етимология
Старобълг. ковъчегъ (Супр. сб.): чулим. (кюер.) qaɣur, qoɣur „гроб“
Сравнението с чагат. kорur „съд“, kopurčak „кутия“, откъдето произлиза унг. koporsó „ковчег“ е неприемливо фонетически, тъй като в прабълг. тюрк. -p- и -b- (> v) винаги се различават. Допускаме незасвидетелствана в старотюрк. форма *qab-ur-čak: писменомонг. qob-du „сандък“: мандж. xobo „гроб“, нанай. хэвур „гроб“.
Фразеологични изрази
Превод
|
|