сандък

сандък (български)

сандък ±

ед.ч.		сан·дък
	непълен член	сан·дъ·ка
	пълен член	сан·дъ·кът
мн.ч.		сан·дъ·ци
	членувано	сан·дъ·ци·те
бройна форма		сан·дъ·ка
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14

1. Ковчеже за съхранение на вещи.

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• кутия, кутийка, сандъче
• ракла, шкафче, ковчеже
• съд, резервоар, контейнер

Производни думи

сандъкар м. "майстор на сандъци" Ив. Бог. 1869; сандъкарство "занаят за изработване на сандъци" Ив. Бог. 1869.