ракла
Облик
ракла (български)
ед.ч. | рак·ла | |
---|---|---|
членувано | рак·ла·та | |
мн.ч. | рак·ли | |
членувано | рак·ли·те | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
- Голям сандък за дрехи.
Етимология
стара заемка от лат. arcula „сандък, тоалетна кутия“ > ст.-бълг. *ракъла, както лат. arca „сандък, погребален ковчег“ > ст.-бълг. рака μνημεῖον „гробница“ (Зогр., Мар., Остром., Супр.).
Фразеологични изрази
Превод
|
|