каса

Български

каса ±

ед.ч.		ка·са
	членувано	ка·са·та
мн.ч.		ка·си
	членувано	ка·си·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 41

1. Дървената част между стената и врата или прозорец.
2. Метален шкаф за съхранение на пари и ценности.
3. Гише на обществено място или в офис, където се извършва разплащане в брой.

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

ковчежничество, фондове, пари