вреден
Облик
вреден (български)
ед. ч. | м. р. | вре·ден | |
---|---|---|---|
непълен член | вред·ния | ||
пълен член | вред·ни·ят | ||
ж. р. | вред·на | ||
членувано | вред·на·та | ||
ср. р. | вред·но | ||
членувано | вред·но·то | ||
мн. ч. | вред·ни | ||
членувано | вред·ни·те |
Прилагателно име, тип 79
- Който причинява вреда, от който има вреда.
- остар. диал. Който може да извърши някаква работа, който е способен, годен за някаква работа.
- Който умее да поддържа ред в дом, стопанство и подобни.
- Който притежава необходимите качества, за да заслужи, да получи нещо или да заеме някакво служебно място.
- остар. Който има цена, стойност.
Етимология
От праслав. *verdьnъ, еквивалентно на „вреда“ + наставка „-ен“.
Фразеологични изрази
Синоними
- вредителен, зловреден, злотворен, пакостен, лош, пагубен, опасен, гибелен, разрушителен, унищожителен, убийствен
- нездравословен, нездрав, нехигиеничен
- нареден, натъкмен, нагоден, нагласен, наместен, настанен
- зловонен, отровен
- зъл, злосторен, жесток, враждебен, неприязнен, неблагоприятен, отрицателен
- отвратителен, гаден, гнусен
- уреден, достоен, ценен
Антоними
Омоними
Сродни думи
Производни думи
Превод
|
|