безпристрастен
Облик
безпристрастен (български)
ед. ч. | м. р. | без·п·рис·т·рас·тен | |
---|---|---|---|
непълен член | без·п·рис·т·рас·т·ния | ||
пълен член | без·п·рис·т·рас·т·ни·ят | ||
ж. р. | без·п·рис·т·рас·т·на | ||
членувано | без·п·рис·т·рас·т·на·та | ||
ср. р. | без·п·рис·т·рас·т·но | ||
членувано | без·п·рис·т·рас·т·но·то | ||
мн. ч. | без·п·рис·т·рас·т·ни | ||
членувано | без·п·рис·т·рас·т·ни·те |
Прилагателно име, тип 79
Който не проявява или не изразява пристрастие.
Етимология
Фразеологични изрази
Синоними
- безучастен, неутрален, обективен, непредубеден, незаинтересуван, апатичен
- независим, справедлив, прав, правосъден
- хладен
- прям, искрен, правдив
- разсъдлив, разсъдъчен, критичен
Антоними
Омоними
Сродни думи
Производни думи
Превод
|
|