аз

От Уикиречник

аз (български)

Местоимение, тип

  1. Местоимение в първо лице, единствено число, именителен падеж. Аз отивам.
  2. Първата буква от глаголицата.

Етимология

старобълг. азъ. Праслав. *аzъ се различава по вокализма си от сродните форми: старолит. еš, лит. , латв. еs, старопрусск. еs, аs, староинд. aham, авест. azǝm, староперс. аdаm, армен. еs, венет. ехо, старогрц. ἐγώ, лат. еgо, гот. ik „аз“. Освен ие. *еg'- (представено в старогрц., лат., герм.) е съществувало и ие. диал. *eg'h- (представено в староинд., венет., слав.). Отпадането на крайното з в останалите слав. езици не е напълно изяснено.

Фразеологични изрази

Превод

Сродни думи

Производни думи