шлосер
Облик
шлосер (български)
ед.ч. | шло·сер | |
---|---|---|
непълен член | шло·се·ра | |
пълен член | шло·се·рът | |
мн.ч. | шло·се·ри | |
членувано | шло·се·ри·те | |
бройна форма | шло·се·ра | |
звателна форма | шлосер |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
железар, който изработва и поправя ръчно метални изделия.
Етимология
нем. Schlosser „шлосер, занаятчия, обработващ метали“ <средновисоконемски slozær, slozzer; към sloz „заключалка, резе“
Фразеологични изрази
Превод
|
|