монтьор
Облик
монтьор (български)
ед.ч. | мон·тьор | |
---|---|---|
непълен член | мон·тьо·ра | |
пълен член | мон·тьо·рът | |
мн.ч. | мон·тьо·ри | |
членувано | мон·тьо·ри·те | |
бройна форма | мон·тьо·ра | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
- Лице, което извършва монтаж.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|