широк
| ед. ч. | м. р. | ши·рок | |
|---|---|---|---|
| непълен член | ши·ро·кия | ||
| пълен член | ши·ро·ки·ят | ||
| ж. р. | ши·ро·ка | ||
| членувано | ши·ро·ка·та | ||
| ср. р. | ши·ро·ко | ||
| членувано | ши·ро·ко·то | ||
| мн. ч. | ши·ро·ки | ||
| членувано | ши·ро·ки·те | ||
Прилагателно име, тип 76
- Който е с голяма широчина.
- Който се разпростира върху голяма площ; просторен, обширен.
Етимология
старобълг. широкъ πλατύς, εὑρύχωρος (Зогр., Мар., Асем., Сав. кн., Остром., Супр., Добрейш.). Образувана от шир с непродуктивната наставка -окъ като дълбок, висок и някои други прилагателни за мярка (от типа на рус. глубокий „дълбок“). Предполага се родство на *širь с герм. *skiraz „чист, ясен“ (гот. skeirs, ст.-сканд. skírr, нем. schier), които са сродни с праслав. *ščirъ (чеш. čirý „чист“, слов. čirý, пол. szczery „чист, искрен“, рус. щирый, укр. щирий „истински“, белор. щыры), старогр. σκίρον „слънчев чадър“, алб. hir „милост“ (< „закрила“), но подробностите не са съвсем ясни.
Фразеологични изрази
- С широка ръка. За човек – който не жали средства.
- Широк екран. Екран за кинопрожекции, който има увеличено зрително поле.
Антоними
Производни думи
широко, наречие
Превод
|
|