висок
Облик
висок (български)
ед. ч. | м. р. | ви·сок | |
---|---|---|---|
непълен член | ви·со·кия | ||
пълен член | ви·со·ки·ят | ||
ж. р. | ви·со·ка | ||
членувано | ви·со·ка·та | ||
ср. р. | ви·со·ко | ||
членувано | ви·со·ко·то | ||
мн. ч. | ви·со·ки | ||
членувано | ви·со·ки·те |
Прилагателно име, тип 76
- Значението на думата все още не е въведено. Можете да го добавите, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.
Етимология
ст.-бълг. высокъ ὑψηλός (Зогр., Мар., Асем., Остром., Супр., Сим. сб.), высьнъ ὑψηλός (Гр. Наз., 12 в.). Образувана с помощта на непродуктивния суфикс -окъ от *vysь „височина“ (рус. высь), сродна със старогр. ὕψος „висота“, ὕψι „високо“, ирл. ós, uas „над“ (*oupso-).
Фразеологични изрази
Синоними
- голям, едър, грамаден, дълъг
- значителен, ценен
- важен, отговорен
- издигнат, възвишен
- благороден
- наедрял, крупен
- обемист, обширен, просторен, широк
- възвисен
- изпъкнал, издаден
- остър, писклив, тънък
- силен, гръмък, гръмогласен
- дългуч, пергиш, лонгур
Антоними
Омоними
Сродни думи
Производни думи
Превод
|
|