шапкар
Облик
шапкар (български)
ед.ч. | шап·кар | |
---|---|---|
непълен член | шап·ка·ря | |
пълен член | шап·ка·рят | |
мн.ч. | шап·ка·ри | |
членувано | шап·ка·ри·те | |
бройна форма | — | |
звателна форма | шап·ка·рю |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 31a
- Човек, който прави и/или продава шапки.
- прен. жарг. Военнослужещ.
Етимология
От „шапка“ + окончание „-ар“.
Фразеологични изрази
Превод
|
|