чук
Облик
чук (български)
| ед.ч. | чук | |
|---|---|---|
| непълен член | чу·ка | |
| пълен член | чу·кът | |
| мн.ч. | чу·ко·ве | |
| членувано | чу·ко·ве·те | |
| бройна форма | чу·ка | |
| звателна форма | — | |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1
Етимология
сръб. диал. чук „чук“, Чук (местно име). Обратна производна от чукам.
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
Сродни думи
Производни думи
чук (български)
Междуметие, тип 190
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|