чук
Облик
чук (български)
ед.ч. | чук | |
---|---|---|
непълен член | чу·ка | |
пълен член | чу·кът | |
мн.ч. | чу·ко·ве | |
членувано | чу·ко·ве·те | |
бройна форма | чу·ка | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1
Етимология
сръб. диал. чук „чук“, Чук (местно име). Обратна производна от чукам.
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
Сродни думи
Производни думи
чук (български)
Междуметие, тип 190
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|