читател
Облик
читател (български)
| ед.ч. | чи·та·тел | |
|---|---|---|
| непълен член | чи·та·те·ля | |
| пълен член | чи·та·те·лят | |
| мн.ч. | чи·та·те·ли | |
| членувано | чи·та·те·ли·те | |
| бройна форма | — | |
| звателна форма | чи·та·те·лю | |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 31a
- Човек, който чете написан текст (книга, вестник и др.).
- Човек, който ползва книги от библиотеката.
Етимология
Фразеологични изрази
- Редовен читател.
- В библиотеката няма много читатели.
Превод
|
Синоними
Сродни думи
Производни думи
Можете да добавите превод, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.