чин

чин (български)

чин ±

ед.ч.		чин
	непълен член	чи·на
	пълен член	чи·нът
мн.ч.		чи·но·ве
	членувано	чи·но·ве·те
бройна форма		чи·на
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1

1. Училищна пейка с поставка за писане и място за държане на книги.
2. Степен в служебното положение на военни и граждански лица.
3. Остар. Лице с някаква служебна степен; чиновник, служител.

Етимология

старобълг. чинъ τάξις „ред, редица“ (Зогр., Мар., Асем.), „военен отряд“ (Супр.), „обществено положение, звание“ (Супр.), λόγος „правила, норма“ (Зогр., Асем., Супр.). Праслав. *či-nъ, cродна със староинд. ci- „подрежда, разполага, събира, строи“, авест. čауеiti, činvaiti „избира“, старогр. ποιέω „правя“ (*k^woi-)

Превод

английски: desk rank, status, grade арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: der Schreibtisch der Rang норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• място, положение, ранг, сан, степен
• пост, длъжност, служба
• първенство, старшинство
• звание