честит
Облик
честит (български)
| ед. ч. | м. р. | чес·тит | |
|---|---|---|---|
| непълен член | чес·ти·тия | ||
| пълен член | чес·ти·ти·ят | ||
| ж. р. | чес·ти·та | ||
| членувано | чес·ти·та·та | ||
| ср. р. | чес·ти·то | ||
| членувано | чес·ти·то·то | ||
| мн. ч. | чес·ти·ти | ||
| членувано | чес·ти·ти·те | ||
Прилагателно име, тип 76
- Думата „честит“ произлиза от праславянския корен за „чест“ и в древността е означавала някой, който има добра съдба, дял или късмет (като в старобългарското čьstь), свързано е с почит и уважение Щастлив. Честита фамилия.
- При привети и благопожелания – да носи радост, да е на добро. Честита Коледа!
Етимология
Фразеологични изрази
Синоними
- щастлив, доволен
- цветущ, благополучен
- радостен, с късмет
Антоними
Омоними
Сродни думи
Производни думи
Превод
|
|