час

час (български)

час ±

ед.ч.		час
	непълен член	ча·са
	пълен член	ча·сът
мн.ч.		ча·со·ве
	членувано	ча·со·ве·те
бройна форма		ча·са
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1

1. Показание за изминало време в границите на едно 24-часово денонощие, което е времето за пълно завъртане на Земята около оста ѝ.

Етимология

Старобълг. часъ ὥρα (Супр.), чѣсъ (Зогр., Мар., Мак. кир. л.) от *čěs- първоначално „резка“, отразяваща примитивното отразяване на времето. Сродни думи: старопрус. kīsman, алб. kohë (< *kēsā) „време“, отнасящи се към кося.

Фразеологични изрази

1. Да съм в час. Осведомен и трезво мислещ за и вещ в нещо. Той/тя е в час в тази област. Какви ги говориш, ти не си в час с тези неща!

Превод

английски: time hour class period арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: ώρα датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: hora (es) италиански: оra китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: Stunde (de); Uhr (Uhrzeit) (de) норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: saat унгарски: [[]] фински: [[]] френски: heure (fr) холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

момент, миг, време