чар

чар (български)

чар ±

ед.ч.		чар
	непълен член	ча·ра
	пълен член	ча·рът
мн.ч.		ча·ро·ве
	членувано	ча·ро·ве·те
бройна форма		ча·ра
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1

Етимология

Старобълг. чаръ „магия“.

Сродни думи: лит. keras „магия“, староинд. karōti „прави“, перс. čār, авест. čārā „средство“ от ие. kwēr-o-.

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: cazibe унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• прелест, хубост, красота, великолепие, очарователност, очарование, обаяние, омая, омайност, вълшебство, привлекателност, приветливост, чаровност
• магия, романтика
• омагьосване, интерес
• пленителност