приветливост

приветливост (български)

приветливост ±

ед.ч.		при·вет·ли·вост
	членувано	при·вет·ли·вост·та
мн.ч.		при·вет·ли·вос·ти
	членувано	при·вет·ли·вос·ти·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 49

приветливи, прил. 1. Който е изпълнен с доброжелателство; предразполагащ. Приветлива жена. 2. Приятен, хубав. Приветлива къща.същ. приветливост, приветливостта, ж.

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• привлекателност, примамливост, отзивчивост, любезност, вежливост
• красота, хубост, очарователност
• добродушие, общителност
• дружелюбност, обичливост
• непринуденост
• сърдечност, топлота, задушевност