чар

Български

чар ±

ед.ч.		чар
	непълен член	ча·ра
	пълен член	ча·рът
мн.ч.		ча·ро·ве
	членувано	ча·ро·ве·те
бройна форма		ча·ра
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1

Силна привлекателност, обаяние, очарование.

Етимология

Старобълг. чаръ „магия“.

Сродни думи: лит. keras „магия“, староинд. karōti „прави“, перс. čār, авест. čārā „средство“ от ие. kwēr-o-.

Изговор

{{{ИЗГОВОР}}}

Превод

английски: charm, enchantment испански: encanto италиански: fascino добавете превод на друг език тук [[]]

немски: der Charme руски: обая́ние, очарова́ние турски: cazibe френски: charme

Производни думи

чаровен

Надсловия

{{{НАДСЛОВИЯ}}}

Подсловия

{{{ПОДСЛОВИЯ}}}

Източници

{{{ИЗТОЧНИЦИ}}}