циник

циник (български)

циник ±

ед.ч.		ци·ник
	непълен член	ци·ни·ка
	пълен член	ци·ни·кът
мн.ч.		ци·ни·ци
	членувано	ци·ни·ци·те
бройна форма		ци·ни·ка
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14

1. Човек който вярва, че човешките действия са мотивирани единствено от личностен егоизъм. Човек който не вярва или гледа със снизхождение на актовете на доброта. Вярва че зад всяко човешко дело стои някакъв себелюбен замисъл.

2. ист. Привърженик на учението на древногръцката школа киници, основана от Антистен (444—356 г. пр. Хр.), според която смисълът на човешкия живот се състои във въздържане, презиране на богатствата и в отхвърляне на съществуващите тогава морални норми.

Значението на думата циник погрешно се свързва с простак, и "човек който псува" (Нап: "Не говори цинизми?" = "Не говори псувни"), чиято връзка имайки се предвид оригиналния произход на думата е твърде малка. Значението на циник е по-близко до песимист от колкото до простак.

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

мръсник, безсрамник, безобразник, нахалник, безочлив, безочливец, маскара