целебен
Облик
целебен (български)
ед. ч. | м. р. | це·ле·бен | |
---|---|---|---|
непълен член | це·леб·ния | ||
пълен член | це·леб·ни·ят | ||
ж. р. | це·леб·на | ||
членувано | це·леб·на·та | ||
ср. р. | це·леб·но | ||
членувано | це·леб·но·то | ||
мн. ч. | це·леб·ни | ||
членувано | це·леб·ни·те |
Прилагателно име, тип 79
- Който подобрява здравословното състояние; лековит.
Етимология
От цслав., старобълг. цѣльбьнъ (Супр.), прил. име, производно на цѣльба θεραπεία „лечение“, отглаголно същ. име от цѣлити, цѣлъ, (виж цял, целя).
Фразеологични изрази
Синоними
- целителен, церителен, церовит, лековит, лечебен, изцерителен, излечителен, медицински, спасителен, живителен, животворен
- лечителен
Антоними
Омоними
Сродни думи
Производни думи
Превод
|
|