хуй
Облик
хуй (български)
ед.ч. | хуй | |
---|---|---|
непълен член | хуя | |
пълен член | ху·ят | |
мн.ч. | ху·йо·ве | |
членувано | ху·йо·ве·те | |
бройна форма | хуя | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 28a
- простонар. Мъжки полов член.
- вулг. В обръщение — за изразяване на грубо, обидно отношение към някого.
Етимология
От праслав. *xujь „шип“, „игла“.
Фразеологични изрази
Превод
|
|