уд
Облик
уд (български)
| ед.ч. | уд | |
|---|---|---|
| непълен член | уда | |
| пълен член | удът | |
| мн.ч. | удо·ве | |
| членувано | удо·ве·те | |
| бройна форма | уда | |
| звателна форма | — | |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 500
- остар. Телесен член, крайник.
- литер. Вътрешно Аз, его.
Етимология
От старобълг. ꙋдъ от праслав. *udъ.
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
Сродни думи
Производни думи
Източници
- уд в РБЕ на ИБЕ