храст
Облик
храст (български)
ед.ч. | храст | |
---|---|---|
непълен член | храс·та | |
пълен член | храс·тът | |
мн.ч. | храс·ти | |
членувано | храс·ти·те | |
бройна форма | храс·та | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
- Растение с дребно дървенисто стъбло, обикн. с разклонения още от повърхността на земята.
Етимология
ст.-бълг. хврастие (събир.) φρύγανα, хврастъ, храсть sarmentum (Mikl 1089). Праслав. *хvorstъ без сигурна етимология - вероятно не е родствена със ст.-в.-н. hurst/horst „храст, жив плет“, ст.-англ. hyrst „гора“, които се отнасят към ст.-инд. kṛṇátti „той плете“ и ИЕ *kert-. Неясно е и отношението към сард. colostri/golostri, баск. korosti/khorostü/gorosti „растение Ileх aequifolium“, както и към алан. *hu-wāstra- „добра трева“ (> осет. xos/xwasæ „сено“), авест. xvāstra- прил. „с добри пасища“.
Фразеологични изрази
Превод
|
|