китка

Български

китка ±

ед.ч.		кит·ка
	членувано	кит·ка·та
мн.ч.		кит·ки
	членувано	кит·ки·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 41

1. Събрани заедно стебла.
2. Частта от ръката, която се намира над дланта.

Етимология

Фразеологични изрази

Превод

английски: bouquet англ, cluster англ, bunch англ wrist англ арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: букѐт ру кисть ру словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

грозд, чепка, кичур, храст, букет

Сродни думи

Производни думи