китка
Облик
китка (български)
ед.ч. | кит·ка | |
---|---|---|
членувано | кит·ка·та | |
мн.ч. | кит·ки | |
членувано | кит·ки·те | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
- Събрани заедно стебла.
- Частта от ръката, която се намира над дланта.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
грозд, чепка, кичур, храст, букет