хралупа
Облик
хралупа (български)
ед.ч. | хра·лу·па | |
---|---|---|
членувано | хра·лу·па·та | |
мн.ч. | хра·лу·пи | |
членувано | хра·лу·пи·те | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
- Кухина в дънера на старо дърво. [1]
Етимология
старобълг. скралупа. хралупа е праслав. диалектизъм, възникнал от *ksorlupa- ~ *skorlupa, < *skor- „режа“ (= лит. skara „парцал“, ст.в.нем. sсёrаn „стрижа“, лат. scortum „кожа“, алб. shker „раздирам“) + *lupa- „люпя“. Етимологически свързана с коруба и кора.
Фразеологични изрази
Превод
|
|