храброст

Български

храброст ±

ед.ч.		храб·рост
	членувано	храб·рост·та
мн.ч.		храб·рос·ти
	членувано	храб·рос·ти·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 49

1. Качество, олицетворяващо борбата на със страха и съмненията. Проява на смелост.

Превод

Преводи

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• мъжество, мъжественост, смелост, себеотрицание, себеотрицателност, самоотверженост, неустрашимост, безстрашие, доблест, кураж, сърцатост, решителност, дързост, безразсъдство
• дух, въодушевление, живот, пламък
• юначество
• юначност, сила