доблест

Български

доблест ±

ед.ч.		доб·лест
	членувано	доб·лест·та
мн.ч.		доб·лес·ти
	членувано	доб·лес·ти·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 49

1. Способност да се действа и да се говори мъжествено, смело и открито.

 Пример:Доблестта му е известна на всички. Той е откровен, прям, искрен, честен с достойнство и много други добродетели.

• Значението на думата е непълно. Можете да го добавите, както и да попълните част от останалата липсваща информацииредактиране.

Превод

английски: valour , courage, gallantry арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• самоотверженост, себеотрицание, смелост, мъжество, кураж, сърцатост, храброст, неустрашимост, рицарство, кавалерство
• откровеност, прямота, искреност, честност, добродетел, достойнство