хомот
Облик
хомот (български)
ед.ч. | хо·мот | |
---|---|---|
непълен член | хо·мо·та | |
пълен член | хо·мо·тът | |
мн.ч. | хо·мо·ти | |
членувано | хо·мо·ти·те | |
бройна форма | хо·мо·та | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
- дървен повод за впрягане на волове, ярем
- (прен.) тежък живот поради командване от другиго, тегло, робство, тирания
Етимология
старобълг. хомѫтъ. Праслав. *xomоntъ възниква по всяка вероятност при смесването на герм. *hamen (зап.-ср.-нем. Наmеn „хомот“) с тюрк. *qomyt (чув. хăмăт, тат. камыт, казах. қамыт „хомот“).
Тюркските форми са заемки от монголски хом „хомот“ (мн.ч. хомууд).
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
бреме, ярем, иго, робия, робство, гнет