иго

иго (български)

иго ±

ед.ч.		иго
	членувано	иго·то
мн.ч.		ига
	членувано	ига·та

Съществително нарицателно име, среден род, тип 54

1. Състояние на чуждо държавно управление, при което дадено население е обезправено и лишено от възможността за самостоятелна политическа, икономическа и културна изява.

Етимология

старобълг. иго ζυγόν „ярем“ (Син. тр., Супр.), мн. ч. ижеса, е от праслав. *jьgo със съответствия в лит. jungas, латв. jūgs, староинд. jugam „ярем, чифт, род, поколение“, нперс. ĵuɣ, лат. iugum, гот. juk, ст.в.нем. juh, англ. yoke, старогр. ζυγόv „ярем, хомот“.

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• робство, робия, гнет, ярем, хомот
• тегло, теглило, тормоз, товар, бреме, изтезание, бич
• владичество

Производни думи

игла