хвала
Облик
хвала (български)
ед.ч. | хва·ла | |
---|---|---|
членувано | хва·ла·та | |
мн.ч. | хва·ли | |
членувано | хва·ли·те | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
- Значението на думата все още не е въведено. Можете да го добавите, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.
Етимология
Старобълг. хвала (Супр.). Праслав. *xvala няма сигурна етимология. Някои предполагат, че е иранска заемка (от скитски (?) *xwallah < иран. *xvarnah „слава, величие“, срв. авест. xvarənah „царски блясък, величие“, староперс, (< мидийски) farnah- „слава, щастие“, согд. prn, новоперс. farr „блясък, величие“, осет. фæрнæ „благополучие, богатство“), като се взима предвид ЛИ *bogu-xvalъ (старорус. Богухвалъ, чеш. Bohuxval, пол. Boguchwał), точна калка на мидийското ЛИ Bagā-farnah. Това обаче противоречи на иранските ЛИ от Северното Причерноморие, където засвидетелстваната иранска форма е φαρν-/παρν-, несъвместими с *xvala. Връзката с хуля е несигурна, понеже последното е по всяка вероятност германска заемка.
Фразеологични изрази
Превод
|
|