хайта
Облик
хайта (български)
ед.ч. | хай·та | |
---|---|---|
членувано | хай·та·та | |
мн.ч. | хай·ти | |
членувано | хай·ти·те | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
- Който се скита без цел, хаймана.
Етимология
Заета от унг. hajtó „викач, гонач (при лов)“. Заета и в сръб. хајта, рум. haită „гонитба на дивеч, хайка; ловна дружинка“. Виж хайка.
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
- скитник, пътник, друмник, чуждестранен
- босяк, бездомник, чергар, номад
- хаймана, празноскитащ, пройдоха