пътник
| ед.ч. | път·ник | |
|---|---|---|
| непълен член | път·ни·ка | |
| пълен член | път·ни·кът | |
| мн.ч. | път·ни·ци | |
| членувано | път·ни·ци·те | |
| бройна форма | път·ни·ка | |
| звателна форма | път·ни·ко | |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14
- Човек, който пътува.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
Сродни думи
Производни думи
Можете да добавите превод, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.