пътник
Облик
пътник (български)
ед.ч. | път·ник | |
---|---|---|
непълен член | път·ни·ка | |
пълен член | път·ни·кът | |
мн.ч. | път·ни·ци | |
членувано | път·ни·ци·те | |
бройна форма | път·ни·ка | |
звателна форма | път·ни·ко |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14
- Човек, който пътува.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|