пътешественик
Облик
пътешественик (български)
| ед.ч. | пъ·те·шес·т·ве·ник | |
|---|---|---|
| непълен член | пъ·те·шес·т·ве·ни·ка | |
| пълен член | пъ·те·шес·т·ве·ни·кът | |
| мн.ч. | пъ·те·шес·т·ве·ни·ци | |
| членувано | пъ·те·шес·т·ве·ни·ци·те | |
| бройна форма | пъ·те·шес·т·ве·ни·ка | |
| звателна форма | — | |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14
- Човек, който пътува и посещава много понякога непознати места.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
пътник, пасажер, странник, друмник, турист, скитник, чуждестранец, откривател