файда

файда (български)

файда ±

ед.ч.		фай·да
	членувано	фай·да·та
мн.ч.		фай·ди
	членувано	фай·ди·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 41

1. Разг. Полза, изгода.
2. Остар. Лихва.

Етимология

от турския език - fayda

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: Nutzen (de) норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: fayda (tr) унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• изгода, полза, облага, кяр, интерес, печалба, добив, придобивка