кяр

Български

кяр ±

ед.ч.		кяр
	непълен член	кя·ра
	пълен член	кя·рът
мн.ч.		кя·ро·ве
	членувано	кя·ро·ве·те
бройна форма		кя·ра
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1

1. Разг. Печалба, придобивка, облага.

Етимология

Чрез тур. kâr от нперс. كار [kār] „труд“.

Изговор

{{{ИЗГОВОР}}}

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: ср. р. руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: ср. р. унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• полза, изгода, облага, файда
• печалба, добив

Сродни думи

гергеф, дюлгер

Надсловия

{{{НАДСЛОВИЯ}}}

Подсловия

{{{ПОДСЛОВИЯ}}}

Източници

{{{ИЗТОЧНИЦИ}}}