кяр
Облик
кяр (български)
ед.ч. | кяр | |
---|---|---|
непълен член | кя·ра | |
пълен член | кя·рът | |
мн.ч. | кя·ро·ве | |
членувано | кя·ро·ве·те | |
бройна форма | кя·ра | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1
- Разг. Печалба, придобивка, облага.
Етимология
Чрез тур. kâr от нперс. كار [kār] „труд“.
Фразеологични изрази
Превод
|
|